¿Es un tiempo o un modo? Lo que llamamos imperativo es en realidad un PRESENTE DE IMPERATIVO; en otras palabras, el único tiempo verbal del modo imperativo. El imperativo lo usamos para ORDENAR (dar órdenes), PEDIR (hacer un petición) o ROGAR.
С други думи, наричаме ПОВЕЛИТЕЛНО ВРЕМЕ сегашното време в повелително наклонение, при което са дадени само четири глаголни форми, за: tú, vosotros, Ud., Uds. Но това не е единствения начин да отправим заповед, молба или съвет със или без „удивителни знаци“*. Понякога се налага да прибягваме към СЕГАШНОТО време в подчинително наклонение или към глаголни перифрази, както и към риторични въпроси.
Примери:
Да дойда! – ¡Que venga!
Нека работим по-бързо! – ¡Тrabajemos más rápido!
Да млъкваш вече! – ¡Que te calles ya!
Сметката, моля! – ¿Me trae la cuenta?
Да си тръгвам аз! – Mejor me voy.
¡No hagas ruido! – Не вдигай шум!
No os vayais tan rápido.* – Не бързайте да си тръгвате!
*В испанския език не всички повелителни изречения са възклицателни.
