Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система.
В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.
Приема се 1 ноември – денят на светеца Св. Иван Рилски, за нов, но всъщност добре познат празник.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
На 31 октомври 1922 г. правителството на Александър Стамболийски предлага Закон за допълнение на Закона за празниците. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, на когото принадлежат словата:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.”
На 13 декември 1922 г. ХІХ Народно събрание приема Закона.
1 ноември е честван официално за първи път през 1923 г., като е бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи с указ на цар Борис ІІІ.
През 1945 г. празникът е забранен.
Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Мотивите на правителството, в което Стоян Омарчевски е министър, за въвеждане на празника са следните:
„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга.
Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.
Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по
- всекидневното, забавителното и лекото в живота;
- волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им
и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.
А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи,
- които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ;
- които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.
От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”
