Род на съществителните – I

Преди няколко дни възникна въпрос – Има ли правило в испанския език,  по което да познаем дали дадено съществителне е от мъжк или от женски род или всяко е само за себе си. Ще се опитам да поясня в няколко поредни коментара.

По отношение на рода – мъжки или женски, съществителните имена в испанския език се разделят на три големи групи:

1. Съществителни, при които родът е мотивиран – определя се от пола на означаваните същества.

  • формите за женски род се образуват от съответните в мъжки род чрез наставката  

например:

el chico – la chica;  el abuelo – la abuela;      el hermano – la hermana;

el presidente – la presidenta;  el sirviente – la sirvienta;   el cliente – la clienta

el autor – la autora;  el español – la española;  el portugues – la portuguesa;

  • формата за женски род е дума с различен корен;

например:

el padre – la madre;   el hombre – la mujer;     el caballo – la yegua;

  • формата за женски род се образува чрез наставките:   -ina; -esa;  -isa; – iz;

например:

el rey – la reina;  el conde –  la condesa;    el poeta – la poetisa;  el actor – la actriz;

  • формата за женски и мъжки род е една и съща, а родът се посочва от определителния член, съответно EL или LA, или от прилагателно, което придружава съществителното

например:

el joven – la joven;  el artista – la artista;   el economista – la economista;

….. следват  още   2.   и 3.

Публикувано в Испански език с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *