Въведено е изискване кандидатите за обучение по програма „Аз мога повече”, които са завършили висше образование, да предоставят и дипломата си за средно образование, съобщи в. „Сега”. Новото изискване било въведено, защото хора, пожелали да изучават даден език, го били изучавали в средното си образование, вкл. и в езикови гимназии.

В. „Сега” съобщава новината, като цитира Зина Андреева от Агенцията по заетостта, която отговаря за схемата.

Ако в дипломите за завършено средно образование било записано, че часовете по даден чужд език са били под 1500 – 1700, кандидатите можело да бъдат допускани за обучение по него.

Разрешено било също така на доставчиците на обучение по професионална квалификация, свързана с управление на МПС, да изискват доплащане за изпити за издаване на шофьорска книжка, както и ако в обучението предлагат повече материал от предвидения по програмата.

Документи за кандидатстване по програма „Аз мога повече” се приемаха до края на септември т.г.

До 1 декември са се обучавали 17 000 д., от които 4000 в курсове за професионално обучение. 330 са преминалите обучение по ключови компетентности.

Програмата досега е финансирана с 50 млн. лв., като по нея може да преминат обучение 55 000 заети лица. Обученията са по чужд език, компютърна грамотност, за професионална квалификация и други ключови компетентности.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система.

В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Приема се 1 ноември – денят на светеца Св. Иван Рилски, за нов, но всъщност добре познат празник.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.

На 31 октомври 1922 г. правителството на Александър Стамболийски предлага Закон за допълнение на Закона за празниците. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, на когото принадлежат словата:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.”

На 13 декември 1922 г. ХІХ Народно събрание приема Закона.

1 ноември е честван официално за първи път през 1923 г., като е бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи с указ на цар Борис ІІІ.

През 1945 г. празникът е забранен.

Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Мотивите на правителството, в което Стоян Омарчевски е министър, за въвеждане на празника са следните:

„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга.

Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по

• всекидневното, забавителното и лекото в живота;
• волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им

и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи,

• които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ;
• които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.

От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”